Avers. Разкази за нежеланите

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, известен с подписа JMG Le Clézio, е роден на 13 април 1940 година. Неговото семейство произхожда от френската област Бретан и мигрира на остров Мавриций през XVIII век, където приема британско гражданство след като островът става колония на Великобритания.

Льо Клезио е пътувал широко и е живял в множество страни като Нигерия, Франция, Великобритания, Тайланд, Мавриций, Панама, Мексико и Южна Корея.

Той е писател и преподавател с над четиридесет публикувани творби. През 1963 г. получава наградата Renaudot за романа си „Le Procès-Verbal“ и печели Нобелова награда за литература през 2008 година за цялостното си творчество – описван като автор на нови начала и поетични приключения с дълбочина към човешкото съществуване извън доминиращата цивилизация.

„AVERS: Разкази за нежеланите“ представлява заглавие не само на първия разказ в книгата, но и самото произведение. Думата "Avers" обозначава лицевата част на монета. Главната героиня Морийз оцелявала благодарение на песните си; както ангелите или птиците – казва Льо Клезио в интервю пред радио „France Culture“. Тези песни символизират гласа на свободата според автора.
Защо да се нарекат „нежелани“, а не „невидими“? Авторът обяснява в същото интервю, че терминът "невидими" не улавя точно смисъла; те са нежелани защото другите ги забелязват но предпочитат да ги игнорират — сякаш са прозрачни. Не знаят имената им или просто използват общоприети прякори без значение.

Писателят се стреми чрез метафората на камерата да улови всяка подробност от света около тези незабележими хора - той изобразява деца от маргинализирани зони проникнали във замърсени канали; бягството на едно момиче от наркотиците; детски души опустошени от войната... Всички тези образи пресъздават жестокостта до която стигат малките жертви при бягстването далеч от звука задаваща смъртта.

Какво остава надеждно? Един свят където всеки ще бъде видим — имената им върху страниците ще бъдат запомнени и почитани...

„Картините нямат способността да ни връщат назад във времето… Те не могат да заменят паметта… Всяко лице носи своя история - бръчките говорят сами…” пита Льо Клезио риторично относно собствените си спомени."