Не ми се тръгва. Нови стихотворения

Не ми се напуска...

Се оглеждам в екрана... Всичко там е очевидно...
Тези дълбоки бръчки... Тези остарели очи...

Бяла брада, неподстригана... Сресана бяла коса,
Представях си, че чудеса могат да се случат...

И имаше надежда, че може би не изглеждам на години...
Тези безмилостни камери... Прожекторът осветява като фар...

Очите ми - вече затворени... Гласът звучи почти чуждо...
Походката - няма смисъл да я обсъждам! Ясно е: куцук-куцук...

Но все пак хората идват и слушат… Специално за мен.
Различни – стари и млади, с трамваи, метро или коли…

Виждам лицата… Усмивките… Понякога даже сълзи.
Чувствам някакво щастие… Старата тръпка отново ме обхваща…

Несъзнателно връщам спомените 60 години назад…
О Боже, колко прекрасно е тук на земята!

Желая да остана тук… Не искам нищо друго…
Ще опитам отново да пея… Но само тук.

А до кога?... Докато самият аз не знам…
Просто не желая да заминавам – никак! Още там.

Десетина години ... Чудеса стават!
Ще подстригя брадата си … И ще оставя косата си по-дълга …

Никакви стари песни изразявани просто от навик.
Просто ще изляза на сцената с нов репертоар.

Недялко Йорданов