Франция при Наполеон. Революцията. Консулството. Империята

„Броят на произведенията, посветени на Наполеон и неговата Първа империя във Франция, вероятно надвишава числеността на войниците в армията му. Периодът на Наполеон е време на значителни политически, социални и икономически трансформации не само във Франция, но и в Централна и Западна Европа. Това са години, през които армията произвежда генерали по-бързо от темпото, с което жените раждат деца.”
- Андре Мороа

***
Събитията около френската армия през 1812 г., включително инвазията в Русия и последвалото бягство след катастрофалното отстъпление, както и героичната съпротива на руската народност за защита на родината си, намират отражение в литературните шедьоври като "Бородино" от М. Лермонтов и "Война и мир" от Лев Н. Толстой.
Известният художник Давид оставя зад себе си великолепни портрети на Наполеон, докато Бетховен композира „Героична симфония” в негова чест. Гьоте е впечатлен от таланта му; той дори забранява на сина си да се бие срещу него през 1813 г., а Хайне проявява съчувствие към страданията му вследствие действията на англичаните по време на изгнанието му в Света Елена. Според Стендал – който стига до Москва с френските войски през 1812 г., моментът когато те навлизат във Венеция през 1797 г., бележи края на героичния период от живота на Наполеон Бонапарт."