Доктор Живаго

През 1955 година Борис Пастернак завършва своя забележителен роман „Доктор Живаго”, който обаче не получава разрешение за публикуване, поради неопределената позиция на автора относно Октомврийската революция и последвалите промени в страната. Две години по-късно, през 1957 г., ръкописът е изпратен зад граница и издаден от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак получава Нобеловата награда за литература, но под натиск отказва да я приеме. След разрушителната кампания срещу романа, считан за „антисъветски”, и обвиненията към неговия автор, той умира в Переделкино.

В Съветския съюз романът „Доктор Живаго“ е публикуван посмъртно едва през 1988 година.

Романът, написван между 1945 и 1955 г., обобщава творческия опит на писателя и реализира амбицията му да създаде мащабна творба за Руската революция (1917) и Гражданската война, както и съдбата на руската интелигенция в контекста на историческите катаклизми от началото на XX век до Втората световна война. Чрез прозата си Пастернак рисува сложна картина на нравствения и духовния живот от тази епоха, като разглежда дълбоки аспекти на човешкото битие: тайнството на живота и смъртта, вярата, връзката между личността и културата в хода на историята, както и ролята на изкуството при преодоляване дисхармонията след войните и революциите.

Според акад. Лихачов романът „Доктор Живаго” представлява поетическа изповед или “лирическа автобиография”, чрез която Пастернак разказва историята не само за себе си, а за духа на своето поколение.