Между Дунав и Черно море, или пет години в България

Хенри Баркли прекарва дванадесет години в Турция – първите пет от които започват скоро след Кримската война, а останалите седем са през по-късния период. Той е назначен за инженер в българските железници и има достатъчно време да опознае страната и нейните жители, записвайки своите наблюдения и преживявания с лекота и интерес, без да взема страна. Вижда много недостатъци и положителни черти както у християните, така и при мюсюлманите, но е особено критичен към турските чиновници – от губернатора до палача.

Книгата му „Между Дунав и Черно море“ предлага обширна информация за българския народ, техния характер и навици; тя е както увлекателна, така и поучителна.

* * *

Сред местното население най-добрите работници са българите - те проявяват интелигентност и способности. С подходящо обучение и добър пример могат да постигнат всичко. За съжаление обаче единственото образование за тях се осъществява само в канцелариите или магазинчетата на търговците от Леванта в Константинопол или други големи градове, където бизнес моралът е толкова корумпиран, че често нямат друг избор освен да станат мошеници. Честният човек се смята за глупав; а когато говорят за някого като гений, това означава просто, че той е по-успешен лъжец от своята околност.

Хенри Баркли