Изгнание и музика

В „Изгнание и музика“ (2018) Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание. В различни исторически контексти – Полското въстание, Руската революция, сталинизма, нацизма и т.н., и при различен завършек на заточеническата им драма, авторът разказва както за артисти, чиито творчески способности са останали почти непокътнати (Стравински, Шьонберг, Мийо), така и за такива, чието музикалното вдъхновение е секнало (Рахманинов, Барток), а завръщането в родината се е оказало повече или по-малко пагубно (Прокофиев, Корнголд). В други случаи вътрешното изгнание се е превръщало в принуда, тегнеща чак до смъртта (Шостакович, Вайнберг, Фейнберг), то е било също така прелюдия към убийствата в концентрационните лагери и е провокирало появата на творби като форма на съпротива (Улман, Шулхоф). А Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и мнозина други са показали как музиката може да въплъщава страданието на изгнаника и устойчивостта на една личност.