Изгнание и музика

В „Изгнание и музика“ (2018) Барилие разглежда влиянието на изгнанието върху творческата дейност на композиторите, които са преминали през това трудно изпитание. В различни исторически ситуации – като Полското въстание, Руската революция, сталинизма и нацизма – той представя разнообразие от случаи с различен край за заточеническите съдби. Някои артисти, като Стравински, Шьонберг и Мийо, успяват да запазят почти напълно своите творчески способности. Обратно, други композитори като Рахманинов и Барток губят вдъхновението си; завръщането им в родината е било по-скоро негативно (както при Прокофиев и Корнголд). Има също така примери за вътрешно изгнание, което се оказва принудително до самия край на живота (като при Шостакович, Вайнберг и Фейнберг), а то може дори да служи като предшественик на зверствата в концентрационните лагери или да вдъхнови произведения с цел съпротива (примерите включват Улман и Шулхоф). Освен това Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и много други демонстрират как музиката може да изразява страданията на изгнаника и устойчивостта му.