Посланичката

Успешен драматург постепенно осъзнава, че животът му е хаотичен, разпокъсан между професионалните задължения и личния живот с жена, любовница и дъщеря. Той не може да намери лесно решение на този конфликт - от една страна сам си усложнява ситуацията, а от друга никой няма шанс за ново начало. Художникът решава да прекара кратко време в селската си къща, където открива вдъхновение и нова любов, но също така усеща нежелание да се връща към предишните ангажименти. Един недоизказан разговор остава загадка между него и неговия приятел. В компанията им са още трима души – професорът с жена си, сестра му и нейният партньор – те са свързани помежду си чрез все по-дълбоки тайни. Само един от тях може да обедини разпадналата се вселена около себе си със слепата увереност в смисъла на любовта.

Трите новели в тази книга (Хроника на едно пропадане, Разговорът и Посланичката) представляват съвременни притчи относно самотността в нашия населен свят. Людмил Тодоров проследява персонажите със стилна лекота, преминавайки между различни времеви периоди и социални контексти; той комбинира хумор с драма и ежедневие с философски размисли за човешкото положение.

Кристин Димитрова описва как е обичала Людмил Тодоров заради многобройните му таланти като режисьор, писател и уникална личност: силен или слаб; вдъхновяващ или дразнещ; любящ или мразещ... Според нея всичко казано за него би звучало като клише и нямаше да бъде достатъчно ясно изразяване на причините защо толкова много хора го ценят.

Людмил Тодоров (1955 - 2023) завършил Английската гимназия Гео Милев в Русе през 1982 г., след което учил Кинорежисура във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов под ръководството на Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Сценарист е на осем игрални филма като „Любовното лято на един льохман“ , „Приятелите на Емилия“, „Емигранти“, „Шивачки“, “Миграцията на паламуда” сред други творби. Освен това е автор на два сборника с разкази както и няколко романа. През 2013 година получава Националната награда Хр. Г.Данов за българска художествена литература.