Алкивиад Велики

Вера Мутафчиева беше последният значителен български белетрист. Тя ни оставя, особено на младите хора днес, които желаят да се занимават с литература, важна задача – защото доказа, че интелектуалният писател в България е напълно възможен.
Ани Илков

Чрез задълбочения си анализ на съдбата на известния пълководец и предател, Вера Мутафчиева достига до нещо много съществено и характерно за проявленията на съвременния човек. Писателката го нарича „алкивиадство“ – чувство на животинска радост от това, че сме живи; стремеж да осъществим всичко замислено и да го преживеем; привличането към човешките сборища като съвети, народни асамблеи, публика или армия.
Смесицата между егоцентризъм и колективност поражда опасните плодове на демагогията и моралния релятивизъм. Изглежда са нужни корекциите от сократическото учение за добродетелността, за да избегнем собственото си „алкивиадство“.
Владимир Янев

Тя твърдеше, че е потомствен учен историк и писател по принуда. Всъщност обаче истината беше обратната – тя бе историк и османист по необходимост вследствие на житейските обстоятелства, а писател по дарба от раждането си.
Антонина Желязкова

Обикновено казват за нея, че в творчеството си успешно комбинира историята с литературата; но според мен всъщност тя успява ясно да ги разграничава и превръща в различни разкази. Нейното четене-писане винаги носи скептицизъм и критика – именно затова то е толкова проникновено и изразително.
Албена Хранова