Прободени носталгии

Поетичните произведения в „Прободени носталгии“ отразяват сложното и противоречиво отношение на автора към човешката индивидуалност, която притежава свое собствено пространство на вътрешния Аз. Тези стихотворения продължават да поддържат характерната интонация и философски размишления от предишните му творби. В новата си стихосбирка поетът въвежда по-сложни камерни настроения и по-богата метафорична палитра, изразена в дълбочината на личния си опит.

Стиховете в „Прободени носталгии“ също така демонстрират таланта на Боян Ангелов да свързва вътрешния ритъм с формата навън. Значими примери за това са творби като „Балконът“, „Възгледът“, „Пътуване“, „В началото на зимата“, „Заблуди“ и поемата със заглавие “Прободени носталгии“.

Боян Ангелов има способността да пресъздава образи с метафорична точност, наслагвайки пластове от горчиви истини за преживяното. Това е показателно за неговия път към задълбочено себепознание. Пътуването не е линейно; то е хлъзгаво и изпълнено с констатации и чувства, включително усещане за вина. В този контекст се открояват произведения като: „Тогава“, „В покрайнините“, „Сенки“, "Стигма", "Метафора" и "Покаяние".

В други стихотворения, които са натоварени с размисли и носталгия, авторът проявява провокативна образност чрез необичайни сравнения; той поставя "диагнози", осъзнавайки че все още няма лек за страданията на човечеството. Под слоевете от емоции понякога се появяват гротескни мотиви, подсказващи духовна катастрофа – явление при видимо изкривените отношения между хората, както и инфлацията в думите, чувствата, интелекта и таланта.

От интимното споделяне в “Прободени носталгии” произлизат истини относно преходността на физическото човешко съществуване спрямо вечните духовни измерения – основната цел на нашето битие.
– Благовеста Касабова