Социология на религията

В книгата са представени текстове на известния немски социолог и социален мислител Макс Вебер (1864–1920), които разглеждат социологията на религията. Те включват анализи относно религиозното разбиране на света, основано на етическия баланс, зададен от основните религии – концепцията, че доброто получава награда, а злото наказание. Тъй като това не винаги съвпада с реалността, различните религии използват разнообразни философски конструкции за да свържат житейските факти с етическите си обяснения – процесът се нарича теодицея. Вебер изследва ученията на големите световни религии в контекста на техните виждания за света и етики. Особено внимание отделя на противоречието между аскеза и мистика, както и значението на протестантската аскеза за развитието на модерния капитализъм. Изучават се взаимовръзките между религиозното и социалното, формирането на специфични социални общности около вероученията и динамиката между духовната и светска власт. Освен това Вебер анализира отношенията между религията и други сфери като икономика, власт, науки, изкуство и сексуалност; тези връзки стават все по-напрегнати със собственото им развитие.

Преводът е прегледан и редактиран специално от преводача за настоящото издание.

Максимилиан Карл Емил Вебер (1864–1920) е германец с професионален опит в правото и икономиката; той остава важна фигура в социологията και един от нейните основатели като научна дисциплина. Основният принос към философското наследство на Вебер може да бъде определен чрез неговите идеи относно стопанската етика или социологията на религията. Според него самият философ социологията цели да осмисли конкретни исторически явления; тя трябва да формулира универсални правила не като крайна цел, а като инструментално средство - тъй като идеализмът в естествените науки бива отхвърлен както неприемлив.

Творбите му продължават да влияят върху развитието й дори до наши дни.