Какво се случи край езерото

Лоръл Лейк е прекрасно малко селце, където търся убежище, когато искам да избягам от Ню Йорк. Но при пристигането си не ме посрещат особено радушно.

Фокс Касиди – моят висок, тъмнокос и мускулест съсед, се държи студено и вместо приветствие изсумтява в знак на недоволство. Да, признавам, че може би блъснах колата си в пощенската му кутия при първата ни среща. И вероятно той можеше да ми помогне след като ключът ми се счупи в заключалката. Все пак Фокс нямаше нужда да бъде толкова груб...

Идването ми в Лоръл Лейк беше с цел да избегна проблемите си, а не за да навляза в нови неприятности. С мъж като него определено ще попадна в голяма бъркотия. Въпреки че изглежда невероятно и не прилича на никого друг...

Но защо пък да не се позабавлявам през лятото? Звучи разумно… поне докато дойде времето за завръщане у дома. Чувала съм приказките - каквото стане край езерото остава там. Обаче напускането без сърцето ми тук няма да е лесно...