Либералният цензор

"Ареопагитика" на Джон Милтън, издадена през есента на 1644 година, днес се счита за първата задълбочена защита на концепцията за свободен и нецензуриран печат. Въпреки утвърденото схващане обаче, този важен труд на Милтън представя пред съвременните читатели две различни перспективи: докато той отстоява правото на свобода за книгите, авторът не забравя нито миг, че в определени случаи някои произведения могат да бъдат осъдени на "огъня и палача". Настоящата работа има за цел да разясни причините зад това вътрешно противоречие. То носи ценни уроци за нашето време, което е много сходно с медийната и историческа ситуация по времето на Милтън: период на интензивен напредък в новите технологии за обмен (а вече и генериране) на думи, изображения и свързаните с тях емоции сред множество хора едновременно.