Жеравите отлитат на юг

„Вълнуваща история за нежната жестокост на любовта. Книга, която разглежда спомените, сбогуването и отношенията между бащи и синове, както и връзките им с кучетата. Лична разказваческа линия за всеки, който е бил принуден да се раздели с родител…“
Фредрик Бакман, автор на световноизвестния роман „Човек на име Уве“.

Животът на Бу постепенно изтича. Въпреки това времето остава едно от малкото неща, които той все още притежава – безкрайни дни в монотонност, прекъсвани единствено от посещенията на хората, които му помагат и внимателно следят състоянието му.
На щастие, Бу има компания в лицето на Сикстен. Проблемът обаче е синът му, който настоява кучето да бъде преместено другаде поради факта, че старецът вече не може да се грижи за него. Заплахата да загуби последния си приятел вдъхновява Бу за финален опит за противопоставяне и го подтиква към преосмисляне на живота си – включително любовта към Фредерика, която е изгубил и начина по който е проявявал чувствата си през годините. Неговият път води до примирение с тихия вакуум около него.

Как може нещо толкова естествено като семейството да бъде толкова сложно?