Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления

Книгата изследва божествата, свързани със съдбата в различните митологии по света. Тези божества се проявяват както в колективи от богини, така и индивидуално. Някои от тях носят благоденствие, докато други внушават страх; те могат да дарят живот или да предизвикат смърт, да бъдат любящи или наказващи. Всички те водят до древния архетип на Великата майка.

Авторката анализира как се е развивала концепцията за съдбата и нейните персонификации, като разглежда имената на тези божества в различни езици.

Текстът проучва разнообразие от мотиви относно съдбата – тъкането и преденето, текстовете като тъкани, връзването и възлите с цел извършване на магии.

Тази пътуване през митологичния свят достига дълбоко назад във времето до периода на палеолита и неолита. Авторката поставя въпроси относно идентичността на божествата на съдбата: защо са три на брой, защо имат женски образи и какви отношения поддържат с архетипа на Великата майка.

Мая Александрова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преподава общо езикознание, балканско езикознание и социолингвистика. Изследователските й интереси обхващат митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст. Следващите й изследвания ще бъдат насочени към митологията на Древния свят - Близкия изток, Египет, Индия, Древна Гърция и Рим - след което ще се фокусира върху германската, келтската, балтийската and славянска митология , както и тази от Балканите.

„Божества на съдбата“ представлява един от най-задълбочените трудове по сравнителна митология създаден от българин. Той може да бъде сравнен с класически произведения като „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ от Джоузеф Кемпел.