Не. Поезия

Това не е четвъртата поетична творба на Александър Христов, който е автор на "Крайпътна обител" (2017), "До първата сянка" (2021) и "Ако мястото е време" (2022). Той притежава докторска степен по българска литература и работи като асистент в Катедра Българска литература към ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Христов е награждаван за своите произведения в областта на поезията, белетристиката и литературната критика. Неговите стихотворения са превеждани на английски, испански и немски.

„Вниманието се явява оръжие,
когато сирени
подобно великани
стъпкват
трудолюбивите мравки
на мислите,
а мъртвите потъват
като вино
в големите гърла
на малки
екранни говорители.
Те приласкват пияни призраци
от измислени
гиганти и герои.
Няма сън, няма
край - само епилог
за дребните общности
през вековете.
Не остава следа
от спомени:
треньорите се преобразяват
в лъвове,
а лъвовете -
в кротки пазители. Няма
покой - пропаст настъпва -
за повалените. Падаш
под използваното
срещу теб
твое оръжие.“
Александър Христов