Евреите в българската градска култура
Издателство: | График Тайм |
Брой страници: | 164 |
Година на издаване: | 2003 |
Дата на издаване: | 2003-09-03 |
ISBN: | 9549764028 |
SKU: | 5945410014 |
Размери: | 22x15 |
Тегло: | 320 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 8 лв. |
Според Сенека, малцина са тези, които наистина живеят в робство, докато мнозина се привързват към него. Българите и евреите имат обща историческа съдба - период на осъзнаване, че истинската свобода е единственото състояние за творческия дух. XVIII и XIX век представляват времето на Българското възраждане, когато се оформя ново историческо самосъзнание и национална идентичност. Основополагаещи ценности като език, история, традиции и религия започват да се разбират през призмата на европейските културни достижения. Важен принос в интеграцията на българите с европейската цивилизация дават евреите от сефарадски произход, пристигнали по българските земи след 1492 г. Те носят със себе си богата култура и духовна сила и служат за пример на българите в стремежа им към по-добро качество на живот.
Книгата акцентира особено върху значението на евреите за развитието на градската култура по време на възраждането – архитектурата както в жилищната така и в религиозната сфера; организацията и естетиката в ежедневието; модерните образователни инициативи. Авторите изследват ритуалите и свързаните с тях предмети чрез дълбокия контекст на многовековната историческа традиция сред евреите. Анализирайки символиката зад използваните художествени средства във връзка с култовете, те търсят органичното единство между различните научни подходи относно присъствието на евреите у нас.
Налага се необходимостта от проучване какевреи вписваха своето място в балканските исторически процеси благодарение na плодотворното взаимодействие между българската и еврейската материална культура . Освен че разглежда неизследвана тема , книгата предизвиква интерес не само у специалистичте историци , но също така провокира размисли у всички читатели: Умеем ли да живеем заедно с взаимно уважение? Постигнали ли сме прозрение относно важността да приемаме другостта като основа за креативност? Съхраняваме ли наследството оставено ни от нашитe предшественици - произведеният маниерът а паметницити для красоты добродетел ? Тези въпроси приканват всекиго да размисли над настоящето при навлизането ни във третото хилядолетие.
.
.