Хуманизъм и терор

Книгата "Хуманизъм и терор" е написана от Мерло-Понти след края на Втората световна война и публикувана през 1947 година. Този период от живота му е характерен с интереса му към комунистическите идеи, който дори надминава този на неговия приятел и състудент Жан-Пол Сартр. По това време революционната идея включва осъждане на настоящето в името на бъдещото, което все още не съществува, като се приема за по-реално от реалността. Въпреки това, Мерло-Понти бързо започва да се дистанцира от тези възгледи и преминава към противоположния полюс в разсъжденията си. Особено важен аспект в концепцията му е смисловият заряд на двойствеността, неопределеността и многозначността. В книгата той разглежда революциите като положително заредени явления, които са истински единствено в моментите на своето начало.