Аз още броя дните

Романът, носител на наградата "Ръкописът" от БНТ.

В една топла майска нощ през 1993 година обсадата на Сараево вече е в ход повече от година и надежда за край не се вижда, също както и при братоубийствената война между бившите югославски народи. В кухнята си две млади души – Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка – седят потънали в тишина. Тяхната любов е оцеляла сред хаоса и опустошението в града. Те знаят, че скоро ще настъпи кратко затишие от стрелбата на снайперистите. Следейки часовника, те вземат решението да избягат – или към свободата… или към смъртта.

Две десетилетия по-късно един българин пътува до Сараево за среща със сръбския преводач на своя роман. Скоро след това попадат в заведение и разговорът им постепенно преминава във спомени за войната. С напредването на времето масата им се изпълва с празни бутилки, а дълго забравени тайни започват да излизат наяве.

Две нощи. Четири съдби. Всички те водят до основополагаещи въпроси.

Кой стартира тази война? И кой извлече полза от нея?

Смятах, че познавам всичко относно трагедията на двамата млади хора, известни като „Сараевските Ромео и Жулиета". Но този роман ми показа ясно колко грешен съм бил... И финалът му! Толкова шокиращ!
Христо Карастоянов

Георги Бърдаров пише ангажираща история - болезнено-емоционална и дълбоко човечна.
„Аз още броя дните“ е уроци по география на човечността.
Захари Карабашлиев

Мостовете са предназначени да свързват хората; обаче този мост разделя живота от смъртта. Рукописът „Аз още броя дните“ блести ярко сред многото други произведения; даже в първоначалния си вариант показваше потенциал за велик роман — а сега след редакцията става истински шедьовър. Тази книга ще остане редом с няколкото значими творби от последното десетилетие.
Христо Блажев

„Аз още броя дните” разказва история за война и любов — най-доброто и най-лошото у човека. Балканите раждат подобни истории: сладки като меда и остри като ракия. Благодарение на писатели като Георги Бърдаров можем да ги чуем.
Милена Ташева