Автобиография

Когато за първи път съм се усмихнал в обятията на майка си, именно от този смях е започнало моето съществуване и аз съм тръгнал по своя житейски път; когато за пръв път върху челото ми е легнала сянката на майчината загриженост, от тази грижа отново съм се родил и продължил напред в живота си; а когато за първи път сълзите са потекли от очите ми в скута на майка ми, точно тогава пак аз се появих на бял свят и поех по моя жизнен маршрут. /Бранислав Нушич/