Българският постмодернизъм XXI-XXI в. (Към философията на българската литература)

Книгата събира текстове, написани след монографичното изследване „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Взаимосвързани помежду си, те изграждат цялостна теория за българския постмодернизъм, която функционира на два основни плана и очертава две ключови тенденции.

Първата от тях разглежда централния мотив в „високия“ (класически) постмодернизъм от 90-те години, който е най-вече свързан с поезията. Анализира се взаимодействието му с литературния канон и начинът, по който той поставя под въпрос националната философия за историята (Ани Илков, Златомир Златанов и колективните мистификации на „четворката“ от „Литературен вестник“). Изследват се механизмите, които придават специфичност на българския контекст в дълбочина, а не само повърхностно.

Втората част акцентира върху значителни промени през началото на XXI век, когато постмодернизмът преминава към нова фаза – пост-фаза. Тук вниманието е насочено към различните напрежения в романовия жанр: произведения като „Физика на тъгата“, „Възвишение“, както и темите около "Бежанци" и "Законът/Разруха". Стесняването на границите между постмодернизма и масовата култура предизвиква все повече въпроси.

Авторът предлага свои интерпретации по част от тези въпроси чрез разработване на собствен набор от оперативни инструменти и въвеждане на нови теоретични концепции.