Трънски разкази. Балканска сюита

Какво те е накарало, момче, да търсиш вълчи истории и да ровиш из стари разкази?! Знам само едно – там, където Господ е оставил следа, животът се е заел с мъка! На буреняк расте безкрайната черна скръб и поглъща човешките души, убива ги от корен...

Такъв е животът – мислиш, че го контролираш като записваш всичко в бележник, а той те удря по главата като стар кръчмар; влачиш го по въже – краката му се заплитат в земята и те тегли назад като упорито магаре; ласкае те сякаш жена и ти гледа право в очите, но под полите си вече има друг. Животът, мило мое дете, е хитро уреден – докато си млад двама се смеете заедно, но щом остаряваш оставаш сам със сълзите си. От детството до смъртта фитилчето ти гори непрекъснато; не знаем докога ще продължи - дали ще завладееш света или просто ще избухнеш и ще загубиш всичко. Ако си истински мъжец на място през целия си живот сам трябва да палиш своите фитили; но ако сърцето ти не гори ярко – независимо колко богат можеш да бъдеш или какъв майстор на барут си - все пак глупавият враг може да те унищожи!