Берен и Лутиен

Историята на Берен и Лутиен представлява ключов компонент в развитието на „Силмарилион“ – сборника от митове и легенди, свързани с Първата епоха на света, замислени от Дж. Р. Р. Толкин. След завръщането си от Франция след битката при Сома в края на 1916 година, той създава този разказ през следващата година.

Централен аспект на историята остава съдбата, която поставя пречки пред любовната връзка между Берен и Лутиен – тъй като Берен е смъртен човек, а Лутиен е безсмъртна елфическа принцеса. Нейният баща, могъщ владетел сред елфите, се противопоставя остро на Берен и му поставя почти невъзможно условие: да изпълни трудна задача за да може да спечели ръката на Лутиен. Това представлява основния мотив в легендата; тя води до героичните усилия на двамата главни герои да откраднат Силмарила от най-силното зло – Мелкор, известен като Моргот Черния враг.

В настоящото издание Кристофър Толкин се опитва да извлече историята за Берен и Лутиен от обширната творба, където е вплетена; но самият сюжет претърпява изменения и изгражда нови взаимовръзки с по-широкия контекст. За да демонстрира част от процеса по развитие на тази Велика легенда за Средната земя през годините, той представя разказа с думи на своя баща - първо чрез оригиналната версия , а после с откъси в проза и стихотворения от последвалите текстове които показват как концепцията се изменяла във времето. Представени за първи път заедно тези фрагменти разкриват събитийните линии и повествувателните аспекти на легендата, които са били загубени впоследствие.