Съчинения в 8 тома Т.7: Слуги, банкрути, шарлатани и катерички (Публицистика 1888-1889)

Значението на публицистиката на Захарий Стоянов остава актуално благодарение на неговата способност да предава живо и детайлно процеса на историческото развитие, да улови движението му и да запази вечното му изображение. Този вид публицистика притежава специфичен ритъм, характерен за неспокойната и търсеща мисъл, както и за неукротимите емоции, които постоянно пулсират. Цялостният й израз е динамика, действие и отказ от ограничаване на това движение. Тя реагира бързо и моментално на всеки аспект от социалните отношения по онова време. Въпреки това, мигновенността на тези реакции се дължи най-вече на уникалния динамичен дух, който я пронизва. След Христо Ботев няма друг полемист в българската литература с толкова силно емоционално въздействие като Захарий Стоянов. Неговото ураганно слово вдъхновява Никола Обретенов да заяви: "Когато той спореше в защита на идеите си или пък защитаваше свободата и независимостта на България, беше безпощаден и неумолим."