Съчинения в десет тома Т.2: Под нашето небе (стихотворения и поеми)

Неговото творчество все още очаква вдъхновена оценка, която му се полага. Неспокойните времена не предоставят подходяща среда за задълбочено и цялостно изследване, което е в съответствие с неговия принос. Днешните ни спомени не притежават такава претенция; те са просто свидетелства и отговори на въпросите, които всеки един от нас си задавал. Какво ни дари той? Какви следи остави за бъдещите поколения?

Преди всичко той ни показа как да обичаме родината - всичко онова, което носи тази дума: земя, хора, история, традиции и съдба. Тази любов може би е донякъде проста и спонтанна – пламтяща и безкрайна – дори когато греши, тя свети с трагична чистота именно защото представлява обич, а не омраза. Той ни внесе патоса на тази любов – мощен и завладяващ звук, непознат до него в българската литература освен у Паисий; този патос изпълни стихове, проза и пиеси до висотата на ботевското вдъхновение:

О! Славното бесило,
във срам и блясък ти стоиш равен на кръста!

КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ