Възхвала на Ханс Аспергер

„Без съмнение, това е едно от най-искрените и болезнени (въпреки че в същото време и оптимистични), смели, дълбоки, зрели, честни и човечни повествования за родителството, които някога съм чела. Изразявам го без никакво преувеличение или патос. Основната сюжетна линия проследява семейството на Златко Енев – писател и издател с дългогодишен живот в Берлин, който е баща на две деца, сред които има дъщеря с аутизъм. В разказа липсва характерният героизъм; не се наблюдават отчаяние или самосъжаление относно трудностите им. Вместо това присъстват любовта, топлотата, размислите и знанията му; откритостта и благородството са налице заедно с аналитичното мислене. Има надежда, смирение и приемане на реалността. Признати са грешки - осъзнати и ясно изразени - но те не целят да предизвикат съчувствие или драматизация; вместо това искат да вдъхновят кураж у хората преминаващи през подобни изпитания… Повествованието блести със забележителен стил на писане – увлекателен и буквално хващащ читателя... Освен всичко друго, този текст не е само история за аутизма; той разглежда теми като любовта, самоприемането, приемането на другите хора, семейните връзки , узряването , взаимността , отговорността и свободата. Това е разказ за живота.”