Корените на небето

Романът е издаден през октомври 1956 година и същата година печели престижната награда "Гонкур". Често е определян като „екологичен“, но когато се появява, общественото мнение почти не обръща внимание на въпросите за опазване на природата и малцина знаят какво означава терминът „екология“.

„Смятам, че той беше човек, който в самотата си достигна до места, недостъпни за другите - истински подвиг. Защото когато става дума за рекорди по самота, всеки от нас носи шампионско сърце.“

Тези думи относно главния герой Морел обобщават съдбата на всички останали персонажи в романа, чиито пътища се пресичат в централната част на Френска Екваториална Африка през началото на 50-те години на XX век. Създадени от Ромен Гари незабравими образи оспорват корените си с ярост – те са толкова многобройни и разнообразни в своята красота; а някои от тях... дълбоко прорасли в човешката душа.

„В 'Корените на небето' направих остър протест срещу масовото избиване на слоновете и ловците... Темата бе общо взето защитата на околната среда – т.е. нашата свобода.“

– Ромен Гари