Първата пушка

„Първата пушка“ на Никола Беловеждов ни връща в драматичните събития от пролетта на 1876 година. Сюжетът проследява развитието на Априлското въстание, представя трагичната съдба на бунтовниците и ни запознава с важни революционни личности като Панайот Волов, Тодор Каблешков и Тодор Икономов.

Книгата печели значителна популярност в началото на XX век и не е случайно, че е публикувана от Щаба на действащата армия по време на Първата световна война. Военната пропаганда осъзнава, че произведението ще вдъхнови българските войници чрез примера на техните славни предшественици.

Днес, в много по-благоприятен контекст, „Първата пушка“ остава актуална за да разкаже историята за смелостта на малката група храбреци, които се противопоставят на своя вековен господар.

Никола Беловеждов вижда света през 1856 г. в Копривщица. След завършването си в Пловдивското класно училище става учител в родния си град. Срещите му с Тодор Каблешков и Найден Попстоянов го насочват към революционното движение и той участва активно в Априлското въстание като член на Копривщенския комитет. Заловен от османските власти, той е изпратен в заточение на остров Родос, където успява да дочака Освобождението. До края си през ноември 1930 г., Никола Беловеждов продължава да работи като учител и общественик и оставя след себе си спомените си под заглавието „Първата пушка“.