Червената книга (Liber Novus). Текстът

"Червената книга" (Liber Novus) на швейцарския психиатър и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг (1875–1961) представлява непубликуван труд, написан и изрисуван от самия автор. Това е дневник, в който той записва своите сънища и видения по време на будност, вдъхновявал се от преживяванията си между 1913 и 1929 година. Творбата е оформена като средновековен ръкопис с илюстрации, замислен да бъде храм на душата, построен от образи и думи.

Книгата за пръв път е публикувана през 2009 г. на немски и английски език. Тя е резултат от дълготраен психологически експеримент, при който Юнг следва стъпките на древногръцките герои Одисей и Орфей – смело се спуска в бездните на колективното несъзнавано. В този процес той предоставя своя живот – тялото, душата и ума си – за аренa на архетипите, които обитават невидимите светове около нас. Независимо че вече е постигнал известност приживе, той предприема това пътешествие с надежда да възвърне изгубеното си чувство за себе си.

По време на мистериозния опит среща съдържания от несъзнаваното под различни форми: старозаветният пророк Илия, принцесата Саломе, герой Зигфрид от нибелунгската легенда; Парцифал - рицаря на Граала; раннохристиянският анахорет Амоний; шумерският герой Гилгамеш (Издубар); както маг Филемон със своята спътница Бавкида преди потопа. Под влиянието на архетипа Филемон Юнг разговаря със собствената си душа — понякога явяваща се като змия или птица — научава седемте урока към мъртвите относно божеството в него.

Сблъсъкът с несъзнаваното във "Червената книга" става първоначален материал (materia prima), чийто нагрев до крайност води до кристализиране през годините в основополагаещ камък (lapis) за жизненото дело (opus) на един от най-влиятелните изследователи в областта - неговият таинствен акт за единение (mysterium coniunctionis).

Юнг счита "Liber Novus" за корена на всички идеи впоследствие изложени в творчеството му. Дълго държана в тайна до деветнадесета година през XXI век , тя оказва значително влияние още преди публикацията си.

Десет години след разкритие й тя вече достига до българските читатели."

Пламен Хаджийски