Германският пациент. Сборник хумористични разкази

Сборник с хумористични разкази

На 30 години ми се струваше, че писането на хумористични истории е лесна задача. Създавах ги почти без усилие – може би по един на седмица.

В момента, когато съм двойно по-възрастен, това не изглежда толкова просто. Колкото повече пиша, толкова по-трудно стават кратките разкази за мен. След много премеждия в света на думите достигнах до ситуацията, описана от блусарят Камен Кацата в песента „Боли ме главата“: „Забравил съм какво търся, но със сигурност не е нещо маловажно…“

Всъщност не съм забравил – все още търся онзи вечен хумор. Времето е най-голямият враг на комедийния автор. Текстове, вдъхновени само от актуални шеги бързо губят стойността си и остаряват за часове.

Друг музикант - македонският китарист Влатко Стефановски - сподели в интервюто си, че ако човек 40 години упорито прецежда пясък от плажа, рано или късно ще открие часовник "Ролекс". Аз прекарвам десетилетия в обработка на думи и смешки, но все още нямам намерения "Ролекс" да излезе; дори руския "Слава" остава недостъпен.

Сега предавам задачата на читателя да прегледа написаното – може би между редовете ще се появи истинския „Ролекс“. Или поне пясъчният часовник, който показва как времето изтича – както за автора така и за произведенията му... И кой всъщност трябва да бъде оставен зад борда – текстовете или самият автор?

Михаил Вешим