Храна за луната

Отново съм седнала на прага, сама с мислите си,
в преддверието на нощта, между залеза и тъмнината.

Както звездите се разпръскват една от друга,
едно глухарче полетя от мен при най-малкия повей на вятъра.

Всичко е толкова деликатно, когато светлината и мракът се срещнат,
и други вселени нахлуват в нашия свят.

Сега усещам как мравката извива стебълцето на живота,
а капчица роса изчезва от листото му.