Елените

Създаването на роман от литературен критик не е обичайна практика. Още по-редки са случаите, когато такъв роман се окаже стойностен за четене. Въпреки това, произведението на проф. Игов с многозначителното заглавие “Елените” представлява интересна и провокативна книга, изпълнена с различни капани и нерешени въпроси, които оставя след себе си. Според слухове, Радой Ралин след прочита му заявил: “Най-хубавият български роман!”, като добавил обяснение: “Блазе му на Светльо за такава любов!”. Романът носи допълнителни измерения на доброволно заточение чрез отражението на морето в планината. "Красивата нещастна душа" на героя от творбата всъщност представлява въжен мост през местата на изгнание.

“Елените” успява да запази до последния момент двусмислието относно това доколко разказаното е предназначено за жени и доколко главният герой (който притежава изразена мъжка идентичност) има намерение чрез своя разказ да постигне призрачната и неуловима жена – не просто да я опише или реконструира, а да повтори нейния поглед върху света; измервайки времето със собствения си дневник, който при сравнение с настоящия ход на времето остава малко назадничав, но тази закъснялост носи ясна меланхолия.