Тераса над Рим

Историята е един претекст за писане в търсене на това, което е изгубено, казва авторът. „Животът е тук и сега." И не в някое илюзорно прераждане, нито под други небеса.
Действието в романа Тераса над Рим се развива в XVII век. Младият гравьор Мом обича лудо една жена. Тя обаче е определена за друг мъж, който от ревност залива лицето му със сярна киселина. Обезобразен, Мом е принуден да се откаже от любимата, която обича до края на живота си.

Киняр се вдъхновява и от една нова форма на гравюра — „черна гравюра", която се е появила през 1642 година. Тази техника се противопоставя на традиционната гравюра, защото при нея „бялото идва от черното". „Черно", „тъмно" са сред най-често срещаните думи в романа. Къси глави, кратки фрази, афористична недоизказаност...
Героят обикаля градовете в търсене на убягващата любов и неуловимата светлина, поддържа несигурно равновесие на ръба на пропастта, което възпроизвежда върху плаките и което е образ на съществуването му. Сянка и меланхолия причакват на всеки забой, около предметите, телата. Изпълнен със съмнение, в творчеството си Мом излага една хармония, съвършено противоположна на всекидневните му препреживявания. Макар и съсипан, той се присмива на ограниченията чрез смелите си еротични гравюри, много от които биват унищожени по заповед на светските и религиозните власти. Нали талантливият художник винаги предизвиква съмнението на невежите, на празноглавците, хранени от държавата, и на властимащите.