Среднощни деца

Роден съм в Бомбай... преди много време. Не, не може да се избегне конкретната дата: появих се на света в клиниката на доктор Нарликар на 15 август 1947 година. А какво ще кажете за часа? И той е от значение. Добре, беше през нощта. Всъщност, важно е да уточня точното време: точно в полунощ, ако искате да знаете. Часовниковите стрелки сякаш бяха сведени в знак на уважение към момента на моето раждане. О, повтори го бавно и ясно: именно когато Индия стъпваше към независимостта си, аз започнах своя живот. Имаше възклицания около мен и навън тълпи празнуваха с фойерверки. Няколко секунди по-късно баща ми счупи палеца на крака си, но това бе нищо в сравнение с моята съдба - защото под влиянието на могъщите часове аз бях мистериозно обвързан със историята – мойте житейски линии вече бяха неразривно свързани с тези на родината ми. През следващите тридесет години нямаше изход от тази ситуация. Гадатели ме предричаха, медиите отпразнуваха идването ми, а политиците потвърдиха моя статус като истинска личност без право да участвам активно във всичко това. Аз съм Салем Синай; впоследствие получих различни прякори - Сополивко, Петнисто лице, Кубе и дори Късче луна - все пак имах трудна връзка със съдбата си – сблъсъкът винаги беше рисков при положение че тогава даже не можех самостоятелно да избърша носа си.

Сега обаче времето (поглеждайки напред без надежда за мен) минава стремително. Скоро ще навляза в третото десетилетие от живота си – или поне така смятам… ако моето разрушаващо се тяло позволи това! Но нямам очаквания относно спасението или мечти за хиляда и една нощи приключения пред себе си; трябва спешно да действам по-бързо дори от Шехерезада ако желая да оставя следа зад себе си… което значи нещо важно за мен! Признавам открито: най-силният страх у мен произлиза от усещането за безсмислие.
Салман Рушди