Тайнственият пламък на кралица Лоана

Изданието съдържа над 280 илюстрации, от които 250 са в цвят.

В този роман, въпреки наличието на цветни изображения, доминира мъглата. Ямбо се събужда сред нея след инцидент, довел до загубата на паметта му. Той все още притежава "семантичната" памет – знае всичко за Юлий Цезар и може да рецитира стихотворенията, които е изучавал през живота си. Но “автобиографичната” му памет е изгубена: той не помни името си, няма представа за жена си и дъщерите си и нищо не знае за родителите или детството си. С помощта на съпругата си, която го убеждава да посети селската къща с книгите и вестниците от детските години, тетрадките от училище и грамофонните плочи от онова време, той започва бавното възстановяване на спомените.

Така в един обширен таван между Ланге и Монферато Ямбо изживява историята на своето поколение чрез "Младост" и "Пипо не знае", спомняйки си Мусолини, Салгари, Флаш Гордън както и ученическите теми като член на детската фашистка организация “Балила”. Пред него остават две празноти все така оплетени в мъгла: следите от болезнено преживяване по време на съпротивата и размазан образ на момиче, в което е бил влюбен като тийнейджър.

Получава втори инсулт. В момента Ямбо е в кома; но във вихрушката постепенно разсейваща се мъгла изплуват мигове от неговото детство и юношество. В нещо подобно на благосклонен Апокалипсис сред тридесетия шести стих от Дантевия “Рай”, Бинг Кросби, дон Боско и стълбата към Ванда Озирис всяка секунда очаква последното видение.

Умберто Еко е авторът зад множество научни разработки както сборници със статии. През 1980 г., той публикува дебютния роман “Името на розата”, който печели награда „Стрега“ през 1981 г., а после идват произведения като “Махалото на Фуко” (1988), “Островът от предишния ден” (1994) и “Баудолино” (2000).