Диверсант

Ото Скорцени е наричан диверсант №1 на Третия райх, създател на нацистките командоси и любимец на Хитлер, смятан за най-опасния човек в Европа. Няма друг обикновен офицер, който да е играл толкова важна роля в ключовите спецоперации по време на Втората световна война. Сред тях са освобождаването на Мусолини, отвличането на сина на унгарския регент Хорти и диверсионните действия срещу съюзническите сили в Ардените – все операции, свързани с тайното оръжие на Третия райх.

След края на войната Белязания продължава да буди тревога сред съюзническите разузнавателни служби, които прекратяват наблюдението над него едва през 70-те години. Около него се носят множество легенди за мистериозни организации като О.Д.Е.С.С.А., „Спине" и „Паладин", както и за укритото злато от върхушката на Третия райх в швейцарски банки. Съществуват слухове относно загадъчните изчезвания на висши германски лидери и предполагаеми бази в Антарктика и Тибет... Всички тези теми винаги се асоциират с името му – Скорцени. Но около тези операции тегне дългогодишно табу; срокът за разсекретяване им е 75 години.

Въпреки че през 1951 година имената му биват премахнати от списъка с военнопрестъпници, Скорцени не променя своите убеждения. Първото издание на неговата книга „Ние се борихме, ние загубихме" печели както запалени почитатели, така и яростни противници; последвалите издания само увеличават броя им.

Българското издание със спомените му е особено ценно - включва над 150 снимки и документи, някои от които наскоро разсекретени досиета.

„По-добре един път да видиш..."