Историята на една любов; Ч. 2

"Четири месеца преди да си отиде.
Майка ми беше облечена в яркия си пеньоар и седеше на дивана, което бе нейното любимо място, под голямата снимка, на която сме заедно с баща ми - лято 1946 година. Това вероятно е било единственото щастливо лято в живота им.
Тя се съгласи да я записвам с видеокамерата; сега смятам, че може би е усетила наближаването на края.
Посещавах я всеки следобед четири поредни дни. Включвах камерата и слушах разказите й. От време на време задавах въпроси.
Понякога телефонът звънеше и ни прекъсваше.
Синът ми Асен идваше при нас – търсеха го от „Монитор“, където все още работи като кореспондент.
В един момент донесохме Тамарка, дъщерята на малкия ми син Недялко - тя беше в количката и само три месеца стара; мама я видя за първи и последен път – своята единствена правнучка, родена през годината на смъртта й./.../"
Недялко Йорданов