Съчинения / Йордан Йовков

„Световните разказвачи - от Бокачио до Алфонс Доде - могат да бъдат допълнени с по-късни автори, но те притежават само част от качествата на Йордан Йовков. Няма да преувелича, ако заявя, че не съм срещал друг писател, който така умело да обединява всички тези качества в себе си... Липсата му сред лауреатите на Нобеловата награда би могла да се смята за значителен пропуск не толкова за него, а за самите учредители.“ Това споделя турският професор Сабри Есат Суявушгил. А какво е мнението ни като българи относно Йовков? Ще изпаднем в позора на противоречиви и дори злобни оценки спрямо писателя. Позволете ми да цитирам режисьора Масалитинов относно реакцията след постановката на „Албена“ през 1930 г.: „Творбата имаше успех при зрителите, но критиката бе неблагоприятна. Критиците, които пишеха драми, усетиха заплаха от конкуренция и направиха всичко възможно да отклонят Йовков от драматичното изкуство; те го хвалеха единствено като белетрист.“ Този цитат показва още една форма на оценка – хитрия двусмислен комплимент.

Но стига толкова. Да продължим темата за Йовков и Нобеловата награда във връзка с нас българите. И до ден днешен тъгуваме затова, че нямаме носител на тази престижна награда. Между недоволните има и такива, които жадуват тя да бъде присъдена някому у нас. Но сред неутралните преобладава убеждението, че причината е незнанието им за нашия народ и литературата ни. Не разбират както творците ни така и националния характер на българина; именно затова ни игнорират. Подобно мнение обаче е погрешно – то ще бъде опровергано чрез реакциите към произведенията на Йовков: неговото творчество ярко блести още със „Старопланински легенди“ (1927 г.), представяйки автентичен български дух. Професор Артуро Крониа (италиански славист) казва: „В неговото изкуство присъства особеност... това е образът на българина – най-характерната черта в творчеството му. Оттук произлизат силата и вдъхновението му; там се концентрира целият му творчески потенциал.“
/…/
Йордан Каменов