Три повести: Тъмнина покрива земята. Вратите на рая. Никой

Йежи Анджейевски (1909-1983) е забележителна фигура в полската култура на 20-ти век, известен със своето творчество като прозаик, сценарист, публицист и критик. Неговият живот и литературна кариера са изпълнени с противоречия и разнообразни идеологически възгледи. Творбите му се стремят към новаторство и отговор на важните морални въпроси, което ги прави значими за развитието на полската проза.

Името му може да бъде познато на българските читатели поради факта, че неговата най-известна повест "Пепел и диаманти" вдъхновява сценария за прочутия филм на Анджей Вайда с същото име.

Анджейевски е автор на 23 книги, които са били преведени и адаптирани в различни държави. Преди Втората световна война той е считан за един от пионерите на католическия хуманизъм в европейската литература. По време на хитлеристката окупация активно участва в Съпротивата; след края на войната става решителен защитник на социалистическия реализъм. След като осъзнал истинското лице на режима, от края на 50-те години започва да действа активно срещу комунизма. Неговото творчество го поставя сред кандидатите за Нобелова награда; много критици смятат романа "Пихтия" от 1979 г., който преминава през редица трудности, за начало на постмодернизма в полската литература.

Наградите, получени както у нас, така и зад граница потвърдиха качествата му като оригинален творец и значимостта му за полската културна сцена. Две особено знакови отличия включват Орден Знаме на труда - I степен през 1950 г., предоставен му от правителството по времето ПНР, а посмъртно през 2006 г. Президентът on Полша го удостоява с ордена Възраждане na Polsha.