Революцията в България 1989-1991 Кн.1

Това бе истинска революция. Какво друго може да се нарече преходът от комунистическата система, в която една партия имаше тотален контрол върху държавата, икономиката и обществото, към демокрацията и свободния пазар, започнал с краха на комунизма през 1989 г.? Революция, която коренно промени живота на народите в Източна Европа. Тази революция предостави възможността на нас, българите, да навлезем в модерната епоха на свобода и демократични ценности.

В своята книга "Размисли върху революцията в Европа" Ралф Дарендорф уместно подчертава: "Революцията на карамфилите" в Португалия звучи привлекателно като "нежната революция" в Чехословакия; обаче терминът 'революция' е много по-подходящ за Централна Източна Европа, където беше необходимо да бъде разрушен всепроникващият монопол на управляващата номенклатура.

В края на октомври 1990 г., по време на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж, френският президент Франсоа Митеран организира обяд за българската делегация начело с президента Желю Желев. Разговорът стартира с разкази от страна на българските представители относно сблъсъците между дисидентите и режима на Тодор Живков, промените след 10 ноември 1989 г., както и предизвикателствата при мирния преход към демокрация. Митеран слушаше внимателно и после развълнувано сподели колко тъжно му е да чува за трудностите пред България; въпреки това той изпита искрена завист към тяхното поколение – рядка възможност не само да бъдат свидетели но и активни участници във важни исторически трансформации. Беше минала едва година от началото на революционните процеси у нас и из цяла Източна Европа – времето когато свободата и демокрацията все още представляваха надежда вдъхновяваща борба.