Басни за комунизма

Българското издание на "Басни за комунизма" е световна премиера на творбата на Славенка Дракулич, един от най-превежданите и известни хърватски автори. Книгата се публикува едновременно в Швеция, Хърватия, Словакия и Великобритания.

Творбата “Басни за комунизма” не попада в традиционното определение за басня – кратък текст с осмивателен характер, където персонажите са животни и завършва с поука. В случая животните (домашни, диви и екзотични) не играят основна роля като герои; те служат повече като разказвачи и наблюдатели с различна перспектива. Вместо да осмива или да предава морално послание, Дракулич изгражда сложен нарратив за близкото минало, съчетавайки добре подбрана ирония със страхотен хумор. Тя успява да достигне до „най-важните аспекти на комунизма – невидимите“, акцентирайки върху нюансите на сивото.

“Басни за комунизма” избягва обичайните недостатъци при писането за този период - така често срещаната едностранчивост или повърхностност. Авторката успешно прилага стратегията си да разглежда света през очите на нечовешки същества. Гласовете на нейния разнообразен набор от свидетели (като къртица живееща под Берлинската стена или мишка от Музея на комунизма в Прага) притежават уникално знание “от първо лице”, а благодарение на естеството си те остават дистанцирани от човешките дела и могат обективно да покажат абсурдността им.

В частта относно "Легендата за Берлинската стена", представена чрез погледа на една къртица, повествованието напомня стилът в "Еuropeana" от Патрик Оуржедник, където историята се възприема като абсурдна поредица факти и данни.

Животните притежават панорамно зрение – именно тази особеност позволява на авторката да открие различията във социалистическия живот. Освен това тя комбинира гледната точка както на своите разказвачи така и собственото си проницателно виждане към темата. Дракулич е блестящ разказвач; историите й увлекателно провокират читателя да погледне ситуациите от нов ъгъл.

“Басни за комунизма” не представлява просто ретроспекция; тя разглежда както времето по време реалния социализъм така и настоящото ни отношение към него – товарът натрупан върху историческата памет остава актуален днес.
Картинките след тоталитаризма далеч не са само музейный експонати или сувенири; книгата предлага много важнo послание както към хората преживели тези режими така и към онези които задават въпроси относно самия концепт: “Какво всъщност е комунизмът? Религия ли е? Или производителство?”