Делириум 2: Кошмарът трябва да продължи

ШАНГРИ-ЛА

В една фиктивна нация управляват измислени президенти, премиери и военачалници. Те контролираят богатствата й и разпределят бедността сред населението поравно. Хората са доволни от равномерното разпределение на националната мизерия и винаги гласуват за своите "справедливи" лидери. Белчо Дончев описва също така фалшиви чиновници от напълно несъществуваща империя, които контролират собствеността в тази държава. В това въображаемо място всичко следва строга логика, която би била ужасна в реалностите на нормална страна. Затова авторът подчертава, че този кошмар трябва да продължи; той не желае да унищожава трудно постигнатата там хармония между управляващи, медии, капиталистически интереси, тайни служби и т.н.

Белчо Дончев притежава уникален талант да представя трагични ситуации с чувство за хумор. Докато четях произведението му, често се смеех до сълзи — въпреки сериозността на темата.

Все пак има надежда за тази фиктивна страна благодарение на малцинство жители, които отказват да приемат режима на червените водачи. Ето какво споделя Белчо: „Истинската политика идва от малцинство и обикновено използва непопулярни методи. Истинската култура произлиза от малцинство; истинското изкуство и науката също зависят от него.“ Той допълва: „Истината е дело на малцинството." Неудачно е положението в страните, чието бъдеще се определя само от мнозинството." Приказната хималайска държава Шангри-Ла вероятно е била населена именно от такова малцинство — но тя също е плод на фантазия! България не може да бъде наречена Шангри-Ла; все пак обаче в страната ни живее подобно активно малцинство.

Част от него е самият Белчо Дончев.

Огнян Дъскарев