Ирак. Така съветвах президента

През първия мандат на президента Георги Първанов, който продължи пет години, Ирак се оказа едно от най-сериозните предизвикателства за външната политика и сигурността на България. Като секретар по националната сигурност през този период, аз бях пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак - както преди, така и по време и след войната. Заради това направих усилия да предоставям анализи, експертизи и позиции, осъзнавайки своите задължения към президента и вярвайки в необходимостта той да защитава националните интереси.

Разбираемо е, че за България много по-значимо от моите действия беше какво е заявил президентът през този сложен период. Значителна част от неговата работа беше публична и затова широко обсъждана в медиите и сайта на президентството. Всеки заинтересован може лесно да намери информация там.

Въпреки това остава скрита значима част от дейността му относно Ирак – нещо напълно разбираемо, тъй като политиците рядко действат с пълна прозрачност особено на такова високо ниво. Имаше разговори и усилия зад сцената; решенията остават невидими за обществото и управляващите – подобни практики са разпространени навсякъде по света. От друга страна, стилът на работа на нашия президент включваше предпочитание към срещи лице в лице без посредници; дискусиите със съветниците обикновено бяха ограничени до малък кръг.

По тези пет години имаше важни аспекти от голямата политика, които не успях да видя лично като човек извън тесния съветнически кръг; често ми се налагаше да правя догадки относно тях. В същото време имах възможности да наблюдавам определени ситуации и се надявам те ще бъдат споделени в други публикации с различен характер.

Целта на тази книга обаче е различна - тук желая хронологично да представя какви консултации съм давал на президента относно Ирак.