Изгубените еднорози на революцията

Книгата "Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години", написана от Миглена Николчина, разглежда дилема, която е както екзистенциална, така и методологична: как да се придаде видимо единство на нещо, което по своята същност е било несвързано и разпокъсано. В значителната част от произведението се описва един фрагмент от локалния живот на духа в България през 80-те години - живот, който след промените през 1989 г. претърпява трансформация в нещо напълно различно и дори противоположно на предишното си проявление. /Кольо Коев/

Създадохме у себе си представата за това, което желаем да постигнем - опитвахме се да го реализираме с наличните средства. Смущението след настъпилите промени произтичаше от осъзнаването на тази илюзия; но заедно с него изчезнаха и магичните еднорози: впоследствие конвертируемите дискурси забравиха онова, което аутистичните индивиди не можеха да формулират./Миглена Николчина "Изгубените еднорози на революцията"/