Витрините на страха. The Show windows of Fear

Витрини на страха

Понякога дори статуите проливат сълзи, когато променят своето предназначение. Закачалки за дрехи и голи просяци зад витрините с разпънати ръце, молещи за милост...

Веригите на мълчанието са твърде тежки, за да могат новопридобитите им дрипи да бъдат захвърлени и да се докоснат до лунната светлина.

Силуетите на страха танцуват под лунния блясък... Смеещи се образи, градските лампи се стичат по стъклото на витрината... А само едно малко дете може да ги докосне, изненадано от тяхната красота отвъд модерността.

Разперили ръце, тъжните лунни фигури искат малко вдъхновение. Нощта плаче в унисон с тях, но не смее да погледне тези неми просяци зад витрините.