Съчинения в 7 тома Т.5: Публицистика - Средство да имаш врагове

Захарий Стоянов представлява изключително интересно и противоречиво явление в нашата история, оставяйки следа от начало до край – дори и след своя край! Той не е просто образ, който може да бъде закачен на стената; по-скоро е непостоянно зрънце живак, което бързо избягва при допир и ти се присмива от някой неочакван ъгъл!

Така стои въпросът с подредбата на неговите публицистични произведения. Да ги организираме хронологично или по жанрове? Ако игнорираме традиционните канони, ще можем ли да го представим по-разбираемо, по-истинско и автентично спрямо себе си и времето си?

Как едно неграмотно овчарче от Медвен успява да се трансформира в талантлив публицист? Как узурпаторът на Българската конституция Искендер бей, жестоко унижаван преди това, за кратко време успява да завоюва уважение сред шопите с известната фраза "Няма Батенберг - няма България!"? Защо продължаваме да спорим с "Бил той който и да е"? Кога всъщност Румелия става наша територия? И после: дали Румелия трябва да съществува като самостоятелна единица? След като вече сме постигнали Съединението, защо той скромно заявява: "Ние сме трима голи вестникари само!" Вярно ли е твърдението му че "никога не смесваме литературата с политиката"? Как изглежда всичко това повече от сто години по-късно?