Пазачът на зимното вдъхновение

Всяко вдъхновение се нуждае от свой верен защитник. За зимното вдъхновение този защитник вероятно е най-упоритият, тъй като чувствата напоследък станаха крехки и изискват внимание и отдаденост. Нужно е също така малко доверие в това, че небето винаги ще слезе достатъчно ниско, за да поддържа будни белите камъчета с важните думи, написани върху тях... Но има и още нещо относно събуждането – по отношение на будността и внимателността.

Стиховете на Генка Петрова държат както ума, така и сърцето в постоянна бдителност – за да бъде вдъхновението топло, да среща своите духовни предизвикателства, да преодолява бурите си и да се развива. В тези стихотворения има толкова много нюанси на живота, че дори след едно или две четения няма как "да разкриеш тайните" на света. Обаче след първоначалното чувство на безсилие започваш да се доверяваш на интуицията – случайността наречена интуиция води по-добре сърцето ти и тогава чуваш посланията на авторката едно по едно, които преминават през зимните завои на живота. В снега около всяко стихотворение откриваш смела мисъл, която пронизва въображението ти и то звучи все повече…