Летящи кучета

Марсел Байер е част от новото поколение в съвременната германска литература, което свързва концепциите си за романа и белетристиката с дълбочинни изследвания и анализи. Интересът на автора към историята на Третия райх се проявява чрез специфичен, самоизолиращ се научен подход, какъвто можем да видим в романа "Летящи кучета".

От ранното си детство Херман Карнау възприема "летящите кучета", които представляват разновидност на прилепите, като символична представа, защитена от всякакви външни влияния. За него гласът е нещо като фетиш – той започва систематично проучване на човешкия глас през 1940 година.

В "Летящи кучета" един от разказвачите е именно Херман Карнау; името му авторът взима от полицай в берлинския бункер под канцеларията на Третия райх. Другият разказвач е осемгодишната Хелга, дъщеря на Министъра на пропагандата. Двата гласа взаимодействат многократно и последният им контакт настъпва през април 1945 година, когато Карнау е в Берлин за записване на гласа на фюрера.

Разказването преминава към лятото на 1992 година. След края на войната Херман Карнау успява да се скрие и открива архив с разговори между него и Хелга, както и нейните брат и сестра по време на техните последни дни и нощи. Той записвал техните гласове до самия край.