Тананикане на лакардиониста. Т.4

Всичко, написано в тази книга, произтича от лични връзки и отношения с приятели и познати от различни страни: САЩ, България, Канада, Франция, Германия, Англия, Италия, Русия и Аржентина. Включени са художници и изкуствоведи като Иван Кирков, Николай Буков и Михаил Симеонов; музиканти и артисти като Милчо Левиев и Христо Топузанов; лекари, инженери, бизнесмени – общо взето хора от всякакви сфери на живота. Нищо тук не е резултат на писателски амбиции; всичко идва от сърцето ми и първоначално не беше замислено за комерсиална публикация. Например шегите в цикъла "Оловното кълбо" бяха плод на забавленията ни с Михаил Симеонов.

Тези теми са толкова близки до мен, че разкриват истинската ми същност. Това обаче носи риск от неприемане – явление често свързано с искреността. На моята възраст чувствам нужда да споделя тези моменти. Животът става по-красив именно чрез интимността му – когато я споделяме без задръжки или предразсъдъци.

Искам да разговарям през целия ден; да готвя за приятели и семейството си; да организирам дома си така че всеки гост да се чувства добре. Но реалността е друга - трябва да работя.

Когато нямам възможност за разговори или усещам самота, сядам да пиша какво минава през ума ми - може би това е истинското значение на писателския занаят: споделянето на истории върху белия лист. Един литературен критик нарече моите текстове "лакардии". Всичко започва там - оставайки верен себе си.

Често мисля за красиви разговори или места със страхотна атмосфера за дискусии — ресторантските тераси например — които вдъхновяват сладките приказки или дори мълчания пълни със смисъл.

Веднъж след второто ми развода реших да живея в малка стая до Борисовата градина , а се оказа съседът ми художникът Иван Кирков има сходно хоби — той рисува джазово вдъхновено изкуство докато аз пиша свои творби подобно на него.
Понякога обменяхме записи между нас — например плоча с Луи Армстронг която записах сутринта едновременно слушайки птиците отвън.
След това му върнах плочата придружена с кратък текст „Луи Армстронг в Болболистан“, а той реагира без думи просто добавяйки рисунка към текста mi .

На финала оставаме единствено стремежът ни към общуване—желанието ни не само взаимно но истинско опознаване далеч извън стереотипите около нас . Чрез откровения разговор можем действително осмислим всички онези важни аспекти които определят нашата човешка природа .