Сия

Сентименталната изповед на един мъж, който изпитва залез в живота си...
"1 септември, 5:30 ч., таванът
В последно време се събуждам все по-рано с тревожни мисли за теб. Опитвам се да ги прогоня и налагам собствената си воля, но в тези мигове си представям как лежиш до Мариу, прегърнала го (господи, колко прекрасно го правиш) и това не ми дава покой. След това не мога да заспя. Как бих могъл да спя, когато най-сладкото от живота ми е отнето - моментите сутрин, когато те виждам до себе си? Да зърна твоето божествено лице. И още по-прекрасното - докато съм наполовина буден ти започваш да ме обичаш." Из "Сия"