Трактат за живописта

„Трактат за живописта“ е безспорно един от най-значимите и основни теоретични трудове на Леонардо да Винчи. През годините много хора са се опитвали да намерят в него отговори на важни въпроси: Съществува ли принцип, върху който стъпва живопистта? Какво разкрива този принцип – цялостна философия или конкретни идеи? До каква степен той отразява личните възприятия на самия Леонардо?

Да Винчи изследва различните ситуации и движения при човека; стила и същността на облеклото; начините, по които фигурите могат да бъдат представени с елегантност; играта между светлина и сянка; перспективата, отблясъците; отраженията, както и контрастът между тъмното и светлото в природата – планини, дървета, зеленина, облаци и хоризонт…

Преводът на „Трактат за живописта“ е осъществен от видния български хуманитарист Владимир Свинтила, а редакцията му е дело на покойния преводач и лингвист Петьо Ангелов.

Най-разпространеният ръкопис сред творбите на Леонардо остава "Трактат за живописта". И все пак книгата е била предимно четена от художници и изкуствоведи. Нейното влияние върху развитието на живописта не може да бъде подценено. Тази творба напомня силен алкохол - тя трябва да се приема постепенно. Нужно е човек постоянно да я носи със себе си и периодично да я прелиства. Тя представлява своеобразно ръководство относно взаимодействието между природата и нейното пресъздаване върху платното.